Ето пак стоя пред белия лист и се чудя как е възможно дори в кратките ваканции да не можем да си починем като хората, а да трябва да сме затрупани с купища домашни

Седя и мисля как така прекарв

 

"Искам моето училище да...".Оставих, иначе наитина обширната тема да поотлежи в съзнанието ми, но уви.За разлика от виното идеите ми не стават с по-плътен вкус и по-омаен аромат.aм толкова много време в училище, а не мога да напиша от какво се нуждае то.Явно и аз като масата ученици живея за петък след даскало,чакайки да изтекат последните минути на поредния скучен час.Няма как да не се запитам къде отиде времето, когато с трепет чаках да бие звънеца и всички да влезем в класната стая,със зъглахващ от последните закачки смях.Искам моето училище да притежава онази притегателна сила,която те кара да влизаш все по-надълбоко в морето.Няма да е зле да притежава и частичка от магнетизма на Джони Деп, но да не прекалявам,това е училище все пак.Може би в това е проблема,в нагласата,с която едва едва се довлачвам до вратите на даскало.Липсва мотивацията, желанието.Но и няма как да е иначе,та нали не само учениците прекарват деня си между четирите стени, чакайки просто да мине времето. Да не говорим, че повечето от нас се чудят как да изкарат оценката, а не как да обогатят знанията, които трябва да стоят зад нея.Но имат и желязното алиби за това.Какъв е смисълът да знаеш перфектно всичко като така или иначе ще скастрят оценката ти,ако нe си в графата с червени точки на преподавателя?Ето защо едно обективно тестово оценяване би свършило отлична работа,ако не друго поне ще си припомним всички варианти на онче-бонче.Едва ли има някой,който се стеснява от изпитване,откакто да си срамежлив вече не е на мода, но да предположим че е останал поне един свит в ъгъла индивид, на който вече няма да му се налага да придобива цвета на идеален за консумиране домат щом чуе името си.Искам моето училище да изгражда личности,а не подвластни на моментното настроение марионетки.Защото не е ли един човек без собствено мнение просто празна орехова черупка.Ден след ден, седмица след седмица минаваме през портите на училището си, но вместо да открием в него уют, в който да изминат дългите часове, намираме все същата олющена сграда.Е не казвам, че трябва да пренесем занятията в хотел "Бурж Ал Араб", но малко комфорт определено може да намери място в сградата, където минава значителна част от времето ни.
Едва ли може да съществува идеално училище, сякаш да искаш да съществува идеален свят.Най-малкото представата на всеки за това е различна.Но, ако не можем да превърнем училището в земен рай, то можем поне да направим пребиваването в него по-поносимо.Дори това да означава просто да погледнем от към усмихнатата страна на нещата и да се насладим на сладко-киселия вкус на иронията.

vaiii......... ...... .....,...,......,......,.